Социалните мрежи са неотменна част от ежедневието на повечето от нас през последните петнайсетина години. Те са феномен, който трудно може да бъде описан с една дума. Причината за това е, че те съчетават в себе си редица функции. В началото мнозина гледаха на тях като на сайтове за запознанства, но повечето от тях еволюираха до нещо много повече. Те съчетават в себе си седенките и табла̀та за новини и обяви. Затова много от държавните институции поддържат профили и страници в тях. Просто си дават сметка, че там техните съобщения ще бъдат забелязани.

Библиотеките не са нещо по-различно от министерствата в това отношение. На тях често се гледа с подозрение и се твърди, че не извършват никаква дейност. Именно поради това те имат потребността да поддържат профили и страници в социалните мрежи. По този начин те получават канали за общуване и със своя тесен кръг, и с хора, които може да се присъединят към кръга в близкото бъдеще, и с хора, които просто проявяват любопитство към културния живот в различни населени места по една или друга причина. По-консервативно настроените биха казали, че използването на социални мрежи не прави чест на институциите, като изключение прави само най-голямата мрежа. Но дали наистина е така? За да дадем отговор на този въпрос, трябва да погледнем на нещата като познавачи на българския език.

Обществена институция означава, че институцията е обща. Тя е създадена в името на общността, изпълнява дейности за общността и се издържа с общи средства. Това означава, че всеки има правото да види за какво отиват неговите данъци, а всяка една обществена институция, в случая библиотеката, трябва да може да покаже, че наистина работи за съхраняването и развитието на българската култура. Именно поради това от нея се изисква да използва всеки канал на информация, който сметне за подходящ, и ако се налага – да публикува информацията по различен начин, според това каква е аудиторията и какви са техническите възможности на конкретната социална мрежа.

През последното десетилетие е все по-видимо, че обществото набляга на аудио-визуалните методи на общуване пред графичните и затова може да се мисли за начини, при които библиотеките да общуват със своята по-млада аудитория по разбираем за нея начин. Това включва обилен снимков материал и видеа вместо детайлни писмени описания, а може би и кратки разговори с творци под формата на особено нашумелите подкастове. Тези мерки по никакъв начин не са принизяване на библиотеката, понеже начинът, по който тя общува с обществеността, не променя това, което е свършила. Още повече че социалните мрежи помагат за общуването и с хора, които никога няма да станат читатели поради географски причини. Добрият библиотекар, който е започнал да работи заради любовта си към книгите, никога не би се затворил в тесните граници, които представляват регистрираните потребители, или малко по-широките – на населеното място, общината или областта. Той би споделил дейността на своя екип с всеки един българин (а и не само), без значение в коя точка на света се намира. Не просто защото работи в институция, която е предназначена да бъде в полза на хората, но и защото самият той иска да запали искрата на познанието и да освободи мисълта на хората.

Присъединете се към нашата общност в Телеграм ТУК