Идеалът на Санстефанска България от запазили се поколения българи и успешните военни действия на руската армия и българското опълчение от 1877 и 1878 година принуждават Османската империя да признае поражението си. Вследствие на случилото се, на 3 март 1878 година в Сан Стефано започват мирни преговори, водещи до подписването на предварителен мирен договор. Според него българската държава е възстановена на територия, обхващаща близо 180 000 км² площ.
Обликът на България се базира на цариградската конференция, като причините за контурите на България са политически, а не етнически, тоест не са взимани предвид етносите, а стратегически територии. Това е така до нанасянето на промени след берлинския конгрес.
В това време младотурците използват всяка една дипломатическа възможност да напомнят, че България е васално княжество и за нея не би следвало да се прилагат обичайните дипломатически норми. Това кара управлението в България да се замисли дали не е време да се повдигане въпросът за независимостта. 
След поредица от действия на 22 септември, при подобаваща тържественост Независимостта на България е обявена в църквата „Свети Четиридесет Мъченици“ в град Търново. В присъствието на министрите пред събралото се множество от хора, царят прочита подготвения манифест.  Целият български народ се вълнува от празничната обстановка. България вече е независимо царство, а Фердинанд получава титлата цар. Вестта достига до всички краища на страната, където се провеждат радостни шествия. Актът от 22 септември превръща България в пълноправен член на международната общност, в същото време създава предпоставки за началото на националното обединение.