Всички сме чували за зелената енергия. Виждали сме ветрогенератори и слънчеви панели. Знаем, че някой ги подкрепят, други не. А ние подкрепяме ли ги всъщност? Колко от нас са се поинтересували какво толкова носи тази зелена енергия? В крайна сметка не можем да знаем всичко по всяка тема? Има си хора, които да го правят… Да, съгласна съм! И това е най-тъжното. Цял живот се учим да проявяваме доверие към хората, за да разберем накрая, че професионалистите, на които сме се доверили, са превърнали плодородната земя на България в една пустиня. И след всичко това, кой е виновен? И какъв е смисълът да търсим виновен, когато вече земята я няма? Въпросът е, че тази земя все още я има и краят не е настъпил. Щастлива съм! Защото мога да седна и да напиша това. Мога да го пратя на всичките си приятели, те на своите и на другите и всички да научим истината! Можем да спрем това!
И за да разберете какво е това, ще ви разкажа една приказка.
Имало едно време едно село в Дунавската равнина на име Завет. В него не живеели много хора, основно стари, защото младите бягали по големите градове, обикаляли други държави и търсели нов живот, по-богат, по-истински, по-щастлив. 
Един ден в селото се появил един предприемач. Спрял скъпата си нова кола пред кметството и отишъл на среща с кмета. До краят на срещата, цялото село знаело и тръпнело в очакване да научи какво прави човек от града в това село, от което всички бягали. Малко след края на срещата, новината се разнесла:“ Село Завет отново ще бъде на картата!“ 
Следващите седмици се появила фирма, която ремонтира главния път, читалището се сдобило с няколко нови мебели. Хората започнали да вярват. Питали се за въпросния предприемач и с надежда очаквали неговото завръщане. При следващото му посещение, те разбрали истината! Той бил толкова впечатлен от района, че искал да инвестира в изграждането на ветроенергийни паркове. Това било бъдещето на земята-зелената енергия. Хората пощурели. Едно забравено село, ще се превърне в пример за бъдещето! Може би техните внуци и деца, като научат, отново ще заживеят на село при тях… Ах, красиви, красиви мечти!
И така със съвместна помощ на предприемача и гражданите на село Завет бил построен ветроенергиният парк “Надежда“, само на 2 километра разстояние. По повод откриването му бил организиран банкет в центъра на селото. От кога село Завет не бе виждал толкова много надежда! 
Красота! Първият работен ден започнал. С него обаче дошъл и шумът. Няма начин да не сте го чували! „Фиу, фиу, фиу…“ Музика за ушите ви, при това денонощна! Е свиква се! Това е бъдещето! Добре, ами нискочестотните звуци? Да, тези, заради които пчелите изчезнаха. Толкова много пчели вчера и нито една днес… И с това ще свикнем… Това е бъдещето нали? Добре, ами червената светлина нощем? О.., тя е за предпочитане от постоянно променящата се сянка денем! Надежда, разказвачо, надежда! Това е бъдещето! 
С тази надежда започнаха и да умират първите граждани. Със същата надежда други започнаха да се разболяват от тинитус, рак… А онези, без много, много надежда, отдавна, още първите дни, продадоха имотите си. За жалост доста по-евтино, отколкото биха взели иначе. Познайте на кого? На предприемача! 
И така, до след няколко години, когато в село Завет остана само надеждата и предприемача с неговият разрастващ се проект.
Това е краят? О не. Надеждата и тя си отиде! След 20 години, когато и ветрогенераторите спряха да работят и остана само сухата, неплодородна земя и големият неработещ ветроенергиен парк!