Спокойните ученически години сякаш са отминали окончателно и безвъзвратно. Училищата са отворени от скоро и вместо учениците да посещават занятия, ние ставаме свидетели на ежедневни прояви на насилие в училищната общност. Какво по-трагично можем да видим като общество? Ние ли сме виновни?… Ако малолетни деца малтретират сега, как ще се държат, когато навършат двадесет и пет години?

Четиринадесетгодишна ученичка е пребита от съучениците си. Шестнадесетгодишен ученик от Поморие разказва за невиждан тормоз; в училището му учениците ходят с боксове и оръжия. За съжаление, инцидентите на ужас нямат край. Тежък инцидент с намушкан ученик в софийско училище. Дванадесетгодишен ученик е станал жертва на жесток побой от съучениците си, които го изпратили в болница. Списъкът с  начинаещи престъпници е безкраен.

Докато децата растат, паралелно с това се формира техният духовен свят. Горко им, ако влязат в дълбоките, мътни води на престъпността, алкохола, наркотиците и оръжията, практикувайки само насилие в ранния етап от живота си. Наистина, къде останаха невинните детски ученически години? В детската градина, в началното училище, в прогимназията или в гимназията, къде точно?

Нека се върнем към носталгичните спомени от минали учебни години. Правехме сутрешна гимнастика преди часовете в училище. Имахме училищни тържества на открито за национални годишнини и празници. Бяхме длъжни да носим униформи, за да не развиват по-бедните деца комплекс за малоценност още в началото на живота си. Червилото, лакираните нокти и гримът бяха забранявани.

На учениците беше забранено да пушат цигари и да пият алкохол, а за наркотиците дори не ставаше въпрос. Отсъствия по неуважителни причини водеха до намаление на поведението. В училищата, в зависимост от доходите на родителите, някои ученици (от многодетни семейства) получаваха безплатни купони за обяд и стипендии. Училището не зависеше от броя ученици, поради което при лошо поведение или слаб успех учениците бяха изключвани.

Когато звънне първият звънец, всички бяха задължително в стаята, подготвяйки учебниците, тетрадките и необходимите материали. В час слушаш и внимаваш; ако не, те викат в стаята на директора. Родителите ни учеха, че учителят е наш родител в училище и каквото и да каже, се изпълнява. Ред и дисциплина, уважение към учителя – ако не внимаваш или пречиш в час, напускаш и ти пишат неизвинено отсъствие. Учехме патриотизъм, правописът и калиграфията - задължително.

А сега как можеш да различиш учениците с небрежния им външен вид и скъсаните модни панталони от другите? Що се отнася до националните празници, ученичките се състезават коя ще облече най-късата и тясна, провокативна пола. Липса на образование, достойнство и чест, както и неуважението към личността…! Не обвинявам децата, но родителите - къде са, защо позволяват и ги учат на такова неуважение към себе си и другите? За какво им купуват скъпи мобилни телефони? За да могат учениците да снимат и унижават съучениците си или дори учителите си?

През последните години е очевидно, че балансът между "възпитанието" и последствията е нарушен. Учителите напускат професията си, защото поведението в класната стая е станало твърде трудно и натоварващо. Все по-малко са желаещите да учат педагогика. Някои родители твърдят, че децата им са травмирани от разрушителното поведение на други ученици и не искат да посещават училище. Какво да кажем за политическите назначения на директори на училища, които са преминали през про-форма конкурс?

Децата днес не могат да управляват лошите черти в характера си и гнева. Те не уважават нищо и никого, нито правилата в училище, нито законите на държавата. Това е предпоставка за случващото се днес и сега. С пълна безнаказаност и свобода, без бариери на съвестта и разума, те стават насилствени и агресивни към съучениците си, а утре - враждебни и антисоциални в живота си. Тормозът и по-сериозното насилствено поведение не са отделни проблеми, те са едно цяло и предсказват престъпления в  зряла възраст. Ненаказаното дело носи беззаконие и погрешно разбрана законна свобода.

Мобилните телефони и социалните медии са най-лошите учители за децата. Насилствените електронни игри, които изместиха класическите традиционни игри, станаха причина за разрушителното поведение на децата. Безразличието на родителите и учителите, лошият надзор и грижи, както и недостатъчното образование за правилно социално поведение, доведоха до това насилието да управлява училището. Като цяло, небрежността и лошите примери на домашно насилие, разбитите семейства, които негодуват и нараняват деца, също доведоха до тези лоши реакции на насилие и малтретиране.

Мечтаем ли в това гнило общество, че ще изградим утрешното бъдеще? Или ще ставаме свидетели на по-чести инциденти с намушкани и малтретирани ученици в училищата? Оставям ви сами да си отговорите на тези въпроси!