Булингът в училищата е сериозен проблем, който води до тежки последици, включително самоубийства сред децата, като често остава скрит поради страх. Физическите и психологически травми, които кулминират с трагични развръзки, достигнаха епидемични нива.

Основните фактори включват семейни проблеми като липса на родителска топлота и контрол, училищна среда с неподготвени учители и липса на надзор, както и влияние от връстници, търсещи власт. Агресивните деца, които тормозят съучениците си, често са били жертви сами или проявяват импулсивност и липса на съчувствие, което ескалира до систематични издевателства. Какво се е случило в Шумен? Кой е виновен за трагичният инцидент?

В България са докладвани множество инциденти, където ученици  стават жертви на жестока агресия, водеща до самоубийство. Станислав на 15 години от 8. клас в Езиковата гимназия в Шумен на 2 април 2026 г. е намерен безжизнен, паднал от осмия етаж на блок.  Какво е претърпял?  Колко силен психологичен натиск е претърпял, за да сложили край на живота си? Защо учителите не са забелязали, за да се реагира навреме? Как така родителите не са забелязали знаците? Липсва ли контрол в дома и в училището? Много въпроси, а отговори няма!

Обществото ни често затваря очи пред скритата болка на подрастващите, които се борят с тормоза в училищата. Родители и училища, макар и близо до децата, не разпознават сигналите. Те нормализират случващото се като „детски шеги“, игнорирайки статистиката – 17% от тийнейджъри са жертви или агресори. Липсата на диалог между родители, училища и деца създава порочен кръг от безнаказаност и страдание.

Родителите са на първа линия, те често пропускат признаците – отказ от училище или внезапни промени в настроението. Училищата действат като институции, а не като общности – учителите са неподготвени да разпознаят булинга, липсват програми за превенция и надзорът е слаб. А ние, като общество носим колективна отговорност за тормоза в училищата, защото често нормализираме насилието като култура на безнаказаност. А къде е държавата , която трябва да внедри единен механизъм за противодействие? Защо повечето медии моделират поведение чрез представяне на агресия като „норма“ в шоута и новини, което децата копират?

Всички ние носим вина за тормоза в училищата – родители, които не слушат, учители, които не виждат, и общество, което нормализира агресията. Трагедията в Шумен не е изолиран случай, а огледало на колективната ни безотговорност, където тормозът в училище ескалира до смърт. В крайна сметка, ние всички трябва да носим този товар, защото мълчим! Само колективно действие – от семейства и училища до медии – може да спре следващият Станислав.

Съболезнования на близките….