След години на обществени спорове и скандали, държавната охрана на Бойко Борисов и Делян Пеевски официално приключи. Националната служба за охрана свали кордоните около двамата политици, но въпросът, който остава, е паричен – и доста неприятен за българските данъкоплатци.

Само преди дни Народното събрание отказа промени в закона, които да ограничат подобни охранителни привилегии. Днес обаче, под натиска на обстоятелствата и с преразгледани оценки за сигурността, държавната охрана вече е свалена. Обратът е показателен не толкова за принципност, колкото за това как в България политическите решения се подреждат според моментната конюнктура.

Колко ни струваше „държавната подкрепа“?

От данни и публични разследвания става ясно, че охраната на политици като Бойко Борисов и Делян Пеевски е била един от най‑високите индивидуални разходи на НСО. Анализи сочат, че само охраната на Борисов е струвала около 37 милиона лева на година, излизащи от държавния бюджет.

Това са не абстрактни числа, а съвкупни разходи за екипи, превозни средства, логистика и администрация – средства, които идват от данъците на всички български граждани. Въпреки това, въпросът колко точно струва охраната на Пеевски дълго остава във „възходящ“ режим – от ДПС посочват, че четирима униформени служители (офицер и сержанти) са водили охраната му, а техните средни заплати на НСО са около 4000 лева месечно за офицери и 3000 лева за сержанти.

При такава схема, не е трудно да се изчисли, че и охраната на Пеевски е излизвала на хонорари в милионен мащаб на годишна база, дори да не разполагаме с официална точна цифра. Цялата система, обаче, се вписва в по‑широк пакет: българската държава отделя близо 100 милиона лева годишно за НСО, структура, която охранява политици, без винаги ясно да се обяснява каква е реалната заплаха.

Защо никой няма да върне парите?

Най‑болезненият въпрос е дали някой ще плати цена за тези разходи. Отговорът, който дава законът, е ясен: не. В българската уредба няма механизъм, който да задължи бивш министър‑председател или политически лидер да възстанови средства за охрана, предоставена по „експертно“ сигнализиращо решение. Всичко това е легално похарчено, дори и ако морално е изключително тежко за обществото.

Информацията за разходите за НСО е изключително фрагментарна и голяма част е с гриф „за сигурност“, което прави контрола почти невъзможен. Така данъкоплатците са съвсем прави, когато се питат откъде се взимат парите за бронирани автомобили и денонощни екипи, но са напълно безпомощни да поискат възстановяване на реално изгорени средства.

Какво остава за гражданите?

За Борисов и Пеевски промяната е по‑скоро формална: държавната охрана ще бъде заменена с частен гард, вероятно със също толкова агресивен бюджет, но само от тяхните лични или партийни ресурси. За тях комфорта и нивото на защита остават сравнително непроменени.

За нас гражданите обаче остава друго послание: Публичните средства се използват за политически и медийни фигури, чието богатство и влияние не би ги принуждавали да се нуждаят от такава охрана. Институциите имат малко или нулева ангажираност да възстановяват разходите, след като са направени въз основа на техни решения.

Единствената реална форма на санкция остава политическият избор – това е цената, която може да се „плати“ на изборните урни.

Сметката вече е платена.

Отговорността – не.