С наближаването на изборите през 2026 г. в България текат дискусии относно потенциални реформи на Изборния кодекс, включително приемането на пълно машинно гласуване и създаването на задгранични избирателни райони, за да се гарантират справедливи и честни избори. Експерти и политически партии подчертават необходимостта от цялостен преглед на изборните закони, като се разгледат нерешени въпроси като процедурите за гласуване в чужбина, границите на избирателните райони и допустимостта на кандидатите, като същевременно се изтъкват опасения относно прозрачността, почтеността и демократичната легитимност на машинното гласуване. Критиците твърдят, че разчитането на електронни системи за гласуване може да намали избирателната активност, да подкопае народния суверенитет и да компрометира справедливостта на изборите, като вместо това се застъпват за хартиени бюлетини, за да се поддържат принципите на всеобщо, равно и пряко избирателно право, които са фундаментални за демокрацията.

   Президентът призова парламента да осигури честни избори и да предприеме мерки за това. „Законодателите са задължени да направят изборния закон публичен, заяви ясно Радев. Той също така поиска проверка на машинно генерираните апарати, като отбеляза, че този тип принтер са неподходящи.

   Представители на партиите „Продължаваме промяната – Демократична България“, „Възраждане“, „Има такъв народ“ и „МЕЧ“, както и  ДПС – Ново начало и АПК подкрепят идеята, че на предстоящите предсрочни парламентарни избори вотът, трябва да се проведат изцяло машинно.

  Целостта на демокрацията на една нация зависи фундаментално от справедливостта, прозрачността и приобщаването на нейните избирателни процеси.

   Дебатът относно промяна на Изборния кодекс на България преди изборите през 2026 г. се фокусира върху балансирането на необходимостта от модернизация с важността на стабилността. Поддръжниците твърдят, че реформите са от съществено значение за осигуряване на честни, прозрачни и приобщаващи избори, намалявайки уязвимостите като изборни измами, купуване на гласове и дискриминация. Съвременните предпазни мерки, като електронна проверка, по-строги одити и по-справедливи граници на районите, могат да повишат доверието на избирателите и легитимността на резултатите от изборите, укрепвайки демократичните основи.

   Критиците обаче предупреждават, че прибързаните или лошо планирани реформи могат да причинят логистичен хаос, правни спорове и забавяния, подкопавайки електоралната стабилност и общественото доверие. Те подчертават, че реформите трябва да бъдат внимателно поетапни, добре обезпечени с ресурси и щателно тествани, за да се избегнат нежелани последици. Съществува и опасение, че реформите могат да бъдат използвани за партийна изгода, като например манипулиране на избирателните райони или оказване на влияние върху властите, което би могло да задълбочи обществената поляризация и да подкопае доверието.

   Поддръжниците на запазването на настоящата система твърдят, че съществуващите закони са доказали своята ефективност в улесняването на честните избори и че големите реформи биха могли да нарушат тази стабилност. Те се застъпват за постепенни корекции, а не за мащабни промени, като подчертават важността на запазването на почтеността и доверието в изборния процес.

   Важно обаче е усилията за реформи да бъдат основани на доказателства, прозрачни и внимателно прилагани, за да се укрепят демократичните процеси, без риск от нестабилност. Целта е да се модернизира и подобри справедливостта на изборите, като същевременно се гарантира стабилността и легитимността на българската демокрация. Има спорни точки, в измененията в избирателния закон, предложени от Възраждане, които очакват второ гласуване в парламента. Те включват:

·         Премахване на параваните за гласуване заедно с хартиеното гласуване;

·         Само машинно гласуване със задължително преброяване на машинните разписки;

·         Премахването на НОМЕРАТА на бюлетините и подреждане на кандидатите по азбучен ред;

·         Възложност за отзоваване и замяна на членове на ЦИК, РИК и ОИК;

·         Въвеждане на непубличен видеозапис в СИК по време на изборния ден, който да се съхранява заедно с изборните книжа като доказателство срещу евентуални престъпления.

·         Увеличение броя на застъпниците на партия в РИК и ОИК до трима души;

·         Присъствие на служител на МВР в секцията при броенето, с цел недопускане на престъпления и конфликти;

   Те повдигат въпроси: Това за какво ще допринесе и в коя угода ще е? Например, защо се премахва непубличният видеозапис в СИК? Дали е за да се предотврати залавянето на престъпници от независими наблюдатели? На последните избори този метод разкри серия от измамни дейности, довели до уволнението на журналист от Българската национална телевизия (БНТ) и влизането в народното събрание на партия Величие. Вместо това, не трябва ли процесът на броене на гласовете да се излъчва на живо в най-критикуваните избирателни райони, а не да се скрива. Друг проблем е желанието им да ограничат гласуването в чужбина, без да се изисква образователна квалификация – ако сте неграмотен, не можете да гласувате. Те са само за машинно гласуване. Трябва да си припомним, предните избори,  където се установи , че записите от гласуването могат лесно и евтино да бъдат променяни с USB устройство. Много хора предпочитат хартиени бюлетини, които оставят ясни, видими доказателства, които не могат да бъдат променени, освен ако не бъдат унищожени.

   Не бе ли важно  да се добави още нещо към тяхното предложение: да се почистят „мъртви“ хора в избирателните списъци, които по някакъв начин често гласуват. Защо няма нищо упоменато за борба с подкупите и манипулирането на избирателите чрез членове на избирателните комисии. Има много други проблеми, които са явни от всички предходни избори…  Ясно е, че хартиените бюлетини  могат да бъдат манипулирани от всеки член в комисия и това може да се види с видеонаблюдение, докато записите от машинното гласуване могат да бъдат манипулирани само от малцина. Не е ясно и когато се броят машинните бюлетини и резултатите се различават от този отчетен в машината – кой резултат трябва да приемем – преброяването на машината или човешкото преброяване? Защо видеозаписите от избирателните секции не са правно обвързващи, а само за справка? Какво трябва да  се направи, ако машините не работят правилно в изборния ден или ако се сблъскаме със ситуации като „Гласувах, но не получих разписка“ или „Натиснах бутона за гласуване, но вместо разписка за мен, получих разписка от друг човек?

Много въпроси, без отговор!