Янка Рупкина – жената, чийто глас обиколи света и накара световни звезди като Кейт Буш и Джордж Харисън да се преклонят пред българския фолклор. Символ на нашата народна песен с изпълнения като „Калиманку Денку", които отвориха вратите на света за българската култура. Направи за България повече от много правителства – прослави ни с гласа си, глас  автентичен и силен. Светът я боготвореше, а собствената ни държава я забрави.

На 87 години, с месечна пенсия от едва 300 евро и апартамент под наем в квартал „Дружба", София, тя бе намерена в безпомощно състояние на пода. Последните й дни бяха мъченически. Приета в Болница „Света Анна" , а после изписана, буквално изхвърлена като ненужна вещ в кома. За да не  влошава статистиката на болницата и  за да освободят леглото за „някой друг"  е пратена да умре в дома си. Вместо човечност е получила грубост, унижение и обидни думи в коридорите на същата болница, споделят близките и. Какво стана с Хипократовата клетва? Какво е отношението на медицината ни към жена в кома, а още повече към национална гордост?

Срам и позор за всички ни! Срам и позор за България! Срам за политиците и управниците, за търговците лекари и всички, които паднаха толкова ниско, че дори в последните дни вгорчиха една велика българка. Как така държавата намери пари за заплати на чиновници, командировки, „представителни разходи" и дори 18 милиона евро за Украйна преди дни?... А за Янка Рупкина не намери нищо!

Това не е просто трагедия на една жена. Това е огледало на деградирало общество, което изяжда хората си. Взема всичко от тях –  живота им,  таланта им, душата им – и в замяна предлага студена болнична стая за няколко дни и бързо изписване. Във Великденската Страстна седмица, когато говорим за милост, жертва и любов към ближния, контрастът с реалността в болниците и държавните институции е ужасяващо болезнен. Вместо състрадание виждаме арогантност, грубост и бездушие – към болните, към възрастните, към хората, които са дали живота и таланта си за България. Лекари, превърнати в търговци на „пътеки", и държава, която брои разходи, но не брои човешки съдби, обезсмислят думите „Христово страдание" и „любов към човека".

Точно сега, в тези свети дни, да изхвърлиш  болен човек като „ненужен разход" е не просто професионална безотговорност – това е духовен цинизъм. Кръстът, който изнасяме по улиците, няма значение, ако в същото време изнасяме хората от болниците. Страстната седмица не е декор за празнични програми, а изпит за съвестта ни – на лекари, управници и на цялото общество. И точно в такава светла, свята седмица, когато говорим за милост и любов, е още по-болезнено да виждаме как обществото и институциите се отнасят безчовечно към своите хора – към творците, към старите, към най-заслужилите.

Светът познаваше Рупкина, цял свят се прекланяше пред нея. Само България я изхвърли като отпадък….

Светъл път, Янка Рупкина! И още веднъж – прости ни и Поклон! Да  се помолим за прошка  от жената, която прослави България.  Легендите не умират!

Светла памет на великата българка!