Мащабно съхнене на горите в Североизточна България налага спешни мерки и промяна в начина на стопанисване на горските територии, предупреждават експерти и представители на институциите. Темата беше обсъдена в Русе, където заместник-министърът на земеделието и храните проф. д-р Иван Палигоров представи пакет от краткосрочни, средносрочни и дългосрочни действия за справяне с проблема. По думите му ситуацията е достатъчно сериозна, за да изисква не само санитарни и принудителни сечи, но и последващо подмладяване и залесяване на засегнатите площи. Според представените данни само в Североизточна България ще се наложи преработването на около 2,5 млн. куб. м дървесина, добита от засегнатите горски масиви.

Основният акцент в спешните мерки е свързан с ограничаване на разпространението на болести и вредители, които ускоряват увреждането на дървесните видове. След обследване на щетите ще бъдат извършени санитарни сечи, а след това и залесяване с подходящи местни и по-сухоустойчиви видове, съобразени с климатичните условия.

Важен елемент в борбата с пожарите е и новата техника на шуменската пожарна. Регионалната дирекция в Шумен бе оборудвана с два дрона с термовизионни камери, които ще помагат за наблюдение, откриване на тлеещи огнища и по-бърза оценка на риска при пожари. Подобна техника вече се използва и в други региони на страната, като основната ѝ цел е да съкрати времето за реакция и да направи действията на огнеборците по-точни и безопасни.

Експертите предупреждават, че проблемът не е временен и ще промени облика на цели райони през следващите години. Наред с краткосрочните действия ще се наложи и актуализиране на нормативната уредба, както и инвентаризация на засегнатите територии и полезащитните горски пояси. Изсичането на горите и отслабването на горските масиви имат и по-дълбоки последици. Те водят до по-голям риск от ерозия, по-слабо задържане на вода в почвата, загуба на биоразнообразие и по-висока уязвимост към пожари и засушаване. Когато горите са отслабени или неправилно управлявани, целите райони стават по-нестабилни и по-трудни за възстановяване в дългосрочен план.

Според представените оценки средносрочните приоритети включват и по-добра подготовка на системата за реакция при климатични промени, така че възстановяването на горите да бъде по-устойчиво. Дългосрочната цел е не просто да се заменят изсъхналите масиви, а да се изгради нов модел на управление, който да отчита засушаването и променящите се природни условия.

Темата е особено чувствителна и за региона на Шумен, където пожари и неправилна сеч вече нанесоха щети на горски територии. Това прави предприемането на навременни мерки още по-наложително, за да се ограничи рискът от нови загуби в горския фонд.

Остава обаче един много важен въпрос — дали след изсичането и обезлесяването на част от тези територии няма да се отвори път те да бъдат заети от перки или фотоволтаици. Ако природата бъде жертвана с аргумента за „развитие“, а на нейно място се появят нови енергийни проекти, това би породило още по-сериозни обществени спорове за цената на подобни решения и за това кой всъщност печели от промяната на ландшафта? Народа и природата ни или някои олигарси?!