Телевизия ARYA TV излезе вчера с твърдение за възможно мащабно литиево находище в Югозападна България. Към момента обаче липсват публично представени официални данни от правителството, които да потвърждават размера, икономическата стойност или възможността за добив на такъв ресурс.

В предаването „Ядро“ водещият Кристиян Коев заявява, че информацията е получена от външни източници, като поставя въпрос пред държавните институции дали се водят разговори за проучване или бъдеща експлоатация на литиеви ресурси у нас. Задаваме си и ние въпросът: Защо от обществото се укрива информация за „най-голямото находище“ на литий в България.

Потенциалният район е свързан със Сухострелския басейн в района на Малашевска планина, както и с Кюстендилския грабен – около Кюстендил и Крупник. Изказано е и предположение, че залежите могат да бъдат значително по-големи от тези в сръбския проект „Ядар“, както и че е възможно участие на чуждестранен концесионер. Тези твърдения засега не са потвърдени от Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката или от официални геоложки институции.

Въпросът за литий в Югозападна България не се появява за първи път. В специализирани геоложки публикации се разглеждат неогенски басейни в региона, включително Кюстендилският грабен, където има въгленосни и седиментни формации, изследвани чрез сондажи. На сайта на дружеството „БН Консулт Инженеринг“ също е представян проект „Литий – България“, насочен към изясняване на възможностите за наличие на подобни суровини.

В публикации от 2020 г. се посочват литостратиграфски нива с повишени съдържания на литий и бор в няколко басейна в Югозападна България – сред тях Бобовдолският, Пернишкият, Брежанският, Ораново-Симитлийският, Кюстендилският и Сухострелският.

А Защо литият е стратегически ресурс? Литият има все по-голямо значение за производството на батерии, електромобили, системи за съхранение на електроенергия и други технологии. Именно затова потенциалните местни ресурси се разглеждат като въпрос не само на икономически интерес, но и на енергийна и индустриална сигурност.

Европа търси начини да ограничи зависимостта си от внос на критични суровини. Но при всеки подобен проект водещи трябва да бъдат публичността, ясните правила и защитата на природата и засегнатите местни общности. Обществото има основание да получи конкретни отговори по няколко ключови въпроса:

·       Къде точно се намират терените, за които се твърди, че съдържат литий?

·       Издавани ли са разрешения за търсене и проучване на подземни богатства в района?

·       Има ли доказани количества, данни за концентрацията на литий и предварителна икономическа оценка?

·       Подавано ли е инвестиционно намерение или заявление за концесия?

·       Водят ли се разговори с български или чуждестранни инвеститори?

·       Какви екологични рискове биха били оценявани при евентуално проучване и добив?

·       Как държавата би защитила интереса на местните хора, природната среда и българската икономика?

Темата безспорно заслужава сериозен журналистически и обществен интерес.

Красив Шумен ще следи темата и дали държавните институции ще дадат публичен и ясен отговор има ли реални данни за литиеви ресурси в Югозападна България и има ли подготвяни действия по тяхното проучване или концесиониране.