Образователният проект, озаглавен „Литературата не е музей“, иницииран от Факултета по славянски филологии към Софийския университет в сътрудничество с 203-ти ПЕГ „Свети Методий“, има за цел да ангажира учениците със съвременната литература. Чрез осигуряване на допълнителен час обучение всяка седмица, наред с модулно обучение и възможности за среща със съвременни автори като Георги Господинов, Орхан Памук и Харуки Мураками, инициативата се стреми да насърчи критичното мислене в училищата. Съпътстваща изложба, проектирана в интерактивен формат с помощта на изкуствен интелект, представя литературни произведения, свързани с историческия контекст на България.

   До тук добре, подобна иновативност като връзка между  училище, университет и автори на литературни творби е прекрасна идея.  В същото време заглавието се възприема като противопоставяне на литературата и музейната дейност.  Това предизвика сериозни реакции сред професионалните културни среди — най-открито изразени от директора на Археологическия музей във Велики Преслав, д-р Александър Горчев.

    В своята позиция д-р Горчев нарече инициативата „несръчно начинание“ и постави под съмнение етичността на подобни провокативни формулировки: „Но трудно си обяснявам как творци на езика, словото изобщо се съгласяват да участват в такива несръчни начинания. Или просто търсят някакво шеметно заглавие за привличане на внимание.“ … „Музеите, научните работници и специалистите в тях са изследователите, пазителите на българската памет и неглижирането на институцията направо е неприемливо и погрешно… Дълбоко се съмнявам, че обикновеният посетител… ще започне да разбира повече от истинска литература, но задължително ще неглижира нашата работа.“

   Литературата и музеите работят с памет и идентичност по различни начини, противопоставянето създава  ненужен конфликт, на кого е необходим той?  Неглижирането на ролята на музеите като пазители на паметта, до какво би могло да доведе?  

   По-конструктивен подход би бил запазване на същността на инициативата, като същевременно се добави взаимовръзката между литературата и музеите със съвместни изложби и образователни инициативи. Такъв подход би повишил обществената ангажираност и би подсилил целта на проекта, литературата да стане по-достъпна и разбираема за младата аудитория. Същевременно с това да се почете приносът на онези, посветени на запазването на нашето историческо съзнание. Стратегия, включваща музейни артефакти в рамките на изложби и образователни програми би допринесла за подобряване на обществената ангажираност към  културното наследство и по-добри резултати в училищата в много направления.

   Съживяване на литературното образование е от съществено значение, но също толкова важно е да се води комуникация и диалог между културните институции. Съвместни инициативи ще доведат до по-голям успех, когато насърчават единството, а не разделението.

Иновативните проекти ще постигнат повече, ако обединяват, а не разделят!

Изтоник: https://www.uni-sofia.bg/

Позицията на Археологическия музей във Велики Преслав: https://www.facebook.com/profile.php?id=100064875000511