Шумен вече има своят първи самостоятелен Клуб на инвалида — място, което дълго време липсваше на стотиците хора с увреждания в града. Откриването на клуба на ул. „Лайош Кошут“ № 4 е безспорно добра новина и знак, че темата за достъпната среда най-после намира по-видимо място в общинската политика. На откриването присъстваха Проф. Христо Христов - Кмет на Община Шумен и заместник-кметът по здравеопазване и социална политика Светослава Хайнова.

До този момент Шумен беше единственият областен град в страната без самостоятелен клуб за хора с увреждания. С неговото откриване клубовете в България вече стават 249. В шуменския „Съюз на инвалидите“ членуват близо 200 души — хора, които вече ще имат свое постоянно място за срещи, общуване, здравни беседи, консултации и организиране на различни инициативи. Клубът ще работи всеки делничен ден от 8:00 до 17:00 часа, а при организирани събития ще бъде отворен и през почивните дни. Това не е просто помещение с няколко маси и столове. То може да се превърне в истински център на общност, в която хората да се чувстват видими, чути и подкрепени.

Помещението е общинско, а ремонтът е извършен със средства от бюджета на Община Шумен.  Направени са санитарни помещения, подменени са подовите настилки, дограмата и щорите. На входа са монтирани парапети, а подходът към сградата е асфалтиран. Това са реални и необходими подобрения, които показват грижа за средата около клуба.

Подобен проект заслужава признание. В условията на ограничени общински бюджети създаването на самостоятелна база за хората с увреждания е решение, което не трябва да бъде подценявано. То дава възможност на една активна общност да развива дейностите си достойно и устойчиво.

Но защо клубът още няма рампа? Наред с добрата новина обаче остава един сериозен въпрос: Как е възможно Клуб на инвалида да бъде официално открит, преди да е осигурен напълно достъпен вход за хората с инвалидни колички?

Предстои ли поставянето на електрическа рампа или подемна платформа? Според председателя на Съюза на инвалидите в Шумен и д-р Хайнова за съоръжението вече е обявена обществена поръчка. Монтажът обаче трябва да изчака необходимото становище, тъй като сградата е паметник на културата. Това обяснение има своята логика — културното наследство трябва да се пази. Но то не отменя основния принцип: историческата сграда не бива да се превръща в пречка хората с увреждания да стигнат до място, създадено именно за тях.

Парапетите и асфалтираният подход са важни, но не решават проблема на човек, който не може да преодолее стълбите с количка. Докато електрическата платформа не бъде поставена, достъпността на клуба остава непълна.

Цената не би трябвало да бъде непреодолим проблем. Обикновена преносима алуминиева рампа струва ориентировъчно между 300 и 1200 евро, но за трайно решение на обществена сграда е нужна електрическа платформа. При малка денивелация подобно съоръжение с монтаж обикновено е в диапазона приблизително между 4000 и 10 000 евро — според конкретната конструкция, височината и изискванията за безопасност.

Има ли други възможности? Логичен е и въпросът дали за осигуряване на достъпност не е можело да се търси външно финансиране. Общината е можело да кандидатства по различни програми за да допълни липсващите средства за рампа. Най-подходящата възможност е към Агенцията за хората с увреждания (АХУ) за изграждане на достъпна архитектурна среда в културни, исторически и спортни обекти. По него могат да кандидатстват юридически лица, включително общински организации и общини, които притежават или стопанисват допустимия обект. Втори вариант е общината да включи разхода в проект по Инвестиционната програма за общински проекти към МРРБ. Тя се финансира през държавния бюджет и обхваща общинска инфраструктура. Това не е стандартен ежегоден грантов проект за една рампа, а трябва да бъде заложен и одобрен по общинския инвестиционен механизъм.

 Остава въпросът: Защо рампата не е заложена и осигурена още преди тържественото откриване?

Не оспорваме факта за доброто начало, но то трябва да бъде довършено!

Клубът на инвалида е важна и закъсняла придобивка за Шумен. Градът заслужава да се гордее, че най-после предоставя самостоятелно място на хората с увреждания и на техните организации. Но истинската достъпност не завършва с лента, водосвет и обновено помещение. Тя започва от входа. И ще бъде факт едва когато всеки човек — включително този в инвалидна количка — може самостоятелно, спокойно и достойно да прекрачи прага на клуба.