Това, което се случва на връх Шипка, не прилича на уважителна реставрация, а на груба и недопустима намеса в една от най-свещените български паметници. Пред очите на хората се премахват каменни стъпала и елементи от пространството пред Паметника на свободата, а една от най-свещените български светини изглежда като груб строителен обект. Наричат го „реставрация“, но българите имат право да питат: това ли е начинът да се пази Шипка?

Реставрацията на стар гранитен паметник не е къртене и подмяна на всяка цена. Истинската консервация трябва да следва автентичната технология – внимателно почистване с контролирано бластиране, възстановяване на грапавата каменна повърхност чрез бучардване, подмяна на компрометирани фуги с варов разтвор, промит пясък и гранитен прах. Точно такива разтвори позволяват на стария градеж да „диша“, да понася температурните амплитуди на върха и да не се разрушава от влагата и замръзването.

Вместо това хората виждат премахнати стъпала, техника и изнасяне на каменен материал. Къде са описите на демонтираните блокове? Номерирани ли са всички оригинални камъни? Къде и при какви условия се съхраняват? Кой гарантира, че материалът ще бъде върнат на мястото си, а няма да бъде заменен с нов, несъвместим по цвят, структура и историческа стойност?

Още по-тревожни са въпросите около фирмата изпълнител „Билдинг Комфорт“. В обществената поръчка са участвали шест кандидати. Според данни от документите първоначално комисията е стигнала до извод, че по част от позициите предвидените количества и цени не са достатъчни за изпълнение на проекта и е предложила фирмата да бъде отстранена. След преразглеждане обаче тя е допусната, оценена и класирана на първо място.

Какво се е променило между първото заключение и крайното решение? Къде е техническият анализ, който доказва, че предвидените материали и ресурси са достатъчни? Защо обществото не вижда ясен и достъпен отговор на тези въпроси, след като става дума за паметник, който не принадлежи на една институция или на една фирма, а на целия български народ?

Недоумение буди и продължителността на проекта. Паметникът е издигнат между 1926 и 1930 г. – за около три години и половина, с труда и възможностите на онова време. Днес, при съвременни технологии и оборудване, отново се говори за многогодишен процес. Каква е причината? Кои конкретни дейности оправдават срок, който лишава гражданите и гостите на България от достъп до Шипка? Планираният срок за реставрацията е дълъг, а проектът се изпълнява във време, когато страната наближава големите годишнини от Шипченската епопея и Освобождението на България от Османско иго. Именно тогава вместо националният символ да бъде достъпен и почетен, той остава зад огради, скеле, ограничен достъп  и полу разрушен.

Никой не е против необходимото укрепване и опазване на Паметника на свободата. Но никой няма право да иска от българите да приемат на доверие действия, извършвани без достатъчно публична яснота. Шипка не е строителна площадка, не е място за съмнителни решения и не е обект, върху който може да се експериментира.

Шипка не е собственост на една фирма, на едно министерство или на поредната власт. Тя е паметта на България! Затова няма място за мълчание, за закрити документи, за уклончиви отговори, както и да бъде  поредният непрозрачен строителен проект.

Тя е памет, свобода и национално достойнство!

Долу ръцете от Шипка!!!