С гореща молба от дълбините на сърцето, отец Валентин, коленопреклонно прибягна до божието благоволение на свети пророк Илия да чуе тревогата ни и да побърза да ни помогне. В молитвата за дъжд се споменава:„... Ние скърбим, понеже нашата земя и нашия край страдат. Цялата природа се измъчва от бездъжие, а след него могат да последват глад и мор. Ние се ужасяваме от гибелта ѝ, като изповядваме нашите грехове пред Господа, със смирени сърца те молим. Славни пророче Илие, закриляй ни пред Господа и Го моли да ни даде прошка за нашите прегрешения и да излее върху нас Своята неоскъдна милост. Ти, свети пророче, си придобил голямо дръзновение пред Господа. Обърни внимание на нас, както в онова време: помоли се Господу да изпрати от небето дъжд, който да напои жадната земя до ситост, та да има на земята изобилни плодове и зеленчуци за наша потреба, защото ти знаеш, че ние човеците се храним със земните растения и се насищаме с пшеница и плодове от растенията. Затова по твоята молитва, свети Илие, славен пророче и Божии Ревнителю, да ни даде Господ всички блага като подател и Отец на милосърдието!“

    Под покрова на невеществената слава на небесните войнства, изпросената молитва за дъжд беше чута и спасението дойде мигновено. Божествен дъжд заваля над горящите гори, пасища и къщи в местността Беклемето, загаси пламъците от огнения ад. Хлад и благодатен дъжд Бог изпрати и на шуменци в неделния ден- уверение за безмерната и неизказана милост на Спасителя Христа.