Ескалацията между САЩ и Иран, съчетана с действията на хутите и напрежението около Ормузкия проток и Баб ел‑Мандеб, превръща регионалния конфликт в глобален риск за енергийните доставки и световната икономика. Военните удари и заплахите за блокада на ключови морски коридори вече влияят върху цените на петрола и природния газ и поставят под натиск веригите на доставки – ефект, който достига и до България чрез по‑скъпа енергия и транспорт.

Напрежението се засили след поредица американски въздушни удари по военни цели в Иран и ответни атаки на Техеран срещу обекти, свързани с американско военно присъствие и съюзници на САЩ в Залива. Паралелно йеменските хути разшириха атаките си срещу търговски кораби в Червено море и около Баб ел‑Мандеб, което заедно с риска за Ормузкия проток създава огромен проблем за глобалните енергийни и товарни потоци. Всяко затруднение по тези маршрути влияе върху доставките към Европа и повишава разходите за транспорт и производство.

За България последиците са най‑видими през инфлацията и цените на енергията. Българската народна банка вече предупреждава, че конфликтът в Близкия изток е определящ фактор за инфлацията през 2026 г., като поскъпването на суровия петрол се очаква да ускори годишната инфлация до около 3,7–4% и да натисне нагоре цените на горива, услуги и основни стоки. Според анализи България е сред най‑уязвимите икономики в региона към енергийни шокове заради високата енергийна интензивност и силната зависимост от внос на природен газ.

По‑скъпата енергия и транспортът увеличават производствените разходи за индустрията и земеделието, а ефектът достига до домакинствата чрез по‑високи цени на храните, стоките и услугите. Икономисти предупреждават, че при продължителна ескалация е възможно забавяне на растежа и риск от стагфлация – комбинация от висока инфлация и нисък икономически растеж, която би поставила под допълнително напрежение бюджета на българските домакинства и бизнеса.