България е сред най-богатите на лечебни растения държави в Европа – познати са над 3600 вида, от които около 700 се използват за лечебни цели и всяка година се събират стотици видове билки. Нашата страна е призната за европейски първенец по разнообразие на лечебни растения и е сред водещите производители на билки в света.  Това богатство е тясно свързано с традициите – от старите сборници и „Шестоднев“ на Йоан Екзарх до живата практика на народните лечители и билкари. В народната памет остава обичаят „77 билки и половина за всички болести“, който символично показва дълбоката връзка на българина с природата и лечението чрез растения. В миналото почти всяко село е имало своя „билкарка“ или народен лечител, който е познавал растенията по име, знаел е кога и как да ги събира и как да ги комбинира според нуждите на хората – знание, предавано устно, чрез истории, песни и личен пример, а не чрез книги. Така природното богатство на България – нейните билки – се превръща в живо знание и в „натурална аптека“, която е едновременно част от дома, от календара и от духовния живот на българите.

Шуменският регион се намира между Дунавската равнина и Предбалкана, с разнообразен релеф – полета, хълмисти зони, широколистни гори – и умерен климат, които са много благоприятни за растежа на многогодишни тревисти лечебни растения. В подобни райони се срещат масово видове като глухарче, репей, тревист бъз, коприва, бял равнец, жълт кантарион, ружа и валериана, които са част от официалния списък на лечебните растения у нас.

Околностите на Шумен, Шуменското плато и близките села са характерни с богати находища на: жълт кантарион, мащерка и риган – по слънчевите склонове, ливади и край пътищата, използвани за чайове при нервно напрежение, стомашни проблеми и настинки. Маточина, мента и градински чай – както диворастящи, така и култивирани, са с приложение за нервната система, храносмилането и аромотерапия. Коприва, глухарче, репей – по влажни места и край реки, подпомагат кръвта, черния дроб и общото пречистване на организма. В Шуменско, както и в други региони, „натуралната аптека“ е буквално около дома – по ливадите, горските пътеки и край селските дворове, където местните хора продължават да разчитат на знанието, предавано от поколение на поколение.

Билките в България са не само икономически ресурс, но те са и част от културната идентичност – от празници като Еньовден до ежедневни навици като „чай от мащерка на баба“ или „коприва за кръвта“.  Правилното събиране, сушене и съхранение на билките, както и умерената им употреба, остават ключови, защото всяка билка е потенциално силно лекарство – с полезни, но и противопоказани ефекти. Затова специалисти препоръчват съобразяване с медицински съвет, особено при хронични заболявания, бременност и прием на други лекарства.