Дни преди храмовия празник на манастира „Св. Пантелеймон“ на 27 юли светата обител в местността Патлейна край Велики Преслав се изправя пред сериозно изпитание. Част от подпорната стена към пътя е поддала и се е срутила върху единствения път към манастира, създавайки риск за поклонници, гости и служители. Игуменът архимандрит Константин заедно с помощници успява временно да разчисти срутените блокчета, но мястото спешно се нуждае от професионално укрепване – изливане на бетон, доиззиждане и арматура, за да бъде пътят безопасен и надежден.

Този инцидент не е просто „технически проблем“, той е поредното напомняне за състояние на едно място, което носи в себе си историята за  Златния век на България – духовното и културно наследство, върху което е градена нашата идентичност. Манастирът „Св. Пантелеймон“ е наследник на средновековния Патлейнски манастир, свързан с делото на цар Борис Покръстител, Климент Охридски, Наум и Константин Преславски, с Преславската книжовна школа и със създаването на кирилицата. В този манастир се ражда българската писменост, развива се керамичното изкуство и се изковава духовният облик на държавата ни през IX–X век.

Днес, обаче, този манастир живее с труда на един-единствен монах – архимандрит Константин – и на шепа хора, които вярват, че българските светини трябва да бъдат опазени, а не забравени. Сградата на съвременния манастир е внушителна, но остаряла. В предишни години игуменът многократно е призовавал за помощ за цялостен ремонт: покривът е укрепен, но за възстановяване на комплекса и изграждане на нов храм са нужни милиони.

Игуменът архимандрит Константин отправя  призив – не просто за пари, а за съпричастност. Нужни са дарения, но са нужни и доброволци, хора, готови да помогнат с труд, с техника, със строителна експертиза, със споделяне на информация. Ориентировъчната стойност на спешния ремонт на срутената подпорната стена към пътя е между 1000 и 1500 евро, заедно с труда. Това е сума, която ако се обединим – с малки, но сърдечни дарения от хора, които обичат Шумен, Велики Преслав, Патлейна и нашето духовно наследство можем да съберем.

Манастирът „Св. Пантелеймон“ в Патлейна край Велики Преслав не е просто една църковна сграда в списъка на културните обекти. Той е живо свидетелство за това откъде тръгва нашата азбука, как се е формирала българската духовност, къде са работили учениците на Кирил и Методий. Да позволим това място да потъне в тишина, разруха и забрава би означавало да пренебрегнем собствения си корен.

Затова днес въпросът не е „дали някой ще помогне“, а дали ние самите ще се включим – като граждани, като вярващи, като учители, като родители, като хора, които знаят, че историята не е само в учебниците, а и в истинските, уязвими места около нас. Нека заедно покажем, че не забравяме корена си и че можем да защитим нашите светини – така че преди празника на Свети Пантелеймон манастирът да бъде укрепен и готов да посрещне своите гости.

Времето до 27 юли е малко, но достатъчно, ако има воля, мобилизация и споделена отговорност. Всеки може да помогне – чрез дарение, доброволен труд, организиране на инициатива или просто чрез разпространение на информацията. От нас зависи пътят към „Св. Пантелеймон“ да остане отворен – и буквално, и духовно.