Едно от най-сериозните предизвикателства, пред които е изправена България днес, е безводието. Въпреки че страната ни разполага с достатъчно водни ресурси, неефективното управление и разходване на средства, както и остарялата инфраструктура, водят до критични ситуации, които засягат милиони хора.

Близо 60% от питейната вода в България се губи по водопреносната мрежа, като в някои региони този процент достига до 85%. Това означава, че от всеки литър вода, доставен до домовете ни, едва 200 мл достигат до крайния потребител. Градове като Шумен, Велики Преслав, Плевен, Перник, Сливен, Ямбол и други са сред най-засегнатите, където загубите надхвърлят 70%. Тези загуби се дължат на комбинация от проблеми, като неправилно измерване, неправилно стопанисване и ремонти, изтичане на вода от амортизираната водопреносна мрежа.

Лятото на 2025 г. бележи нова критична точка за безводието в страната ни. Липсата на ефективно управление и контрол на водните ресурси и водната инфраструктура доведе до драстично намаляване на дебита на водоизточниците. Това постави много населени места в критична ситуация. Българите са принудени да се справят със спиране на водоподаването, което застрашава не само здравето, но и благополучието и стандарта им на живот.

С нас се свърза г-н Красимир Минев, жител на град Велики Преслав, който от дълго време споделя в социалните мрежи течове по водоносната система на язовир „Тича“. Водохранилището предоставя вода основно за питейно-битово водоснабдяване на три общини – Велики Преслав, Шумен и Търговище, и близки села. Той сподели, че кризата с безводието ескалира, а хората са на предела на търпението си, призовавайки за сетен път директора на ВиК – Шумен да подаде оставка.

Не може да не отбележим, че от 25 юли 2025 г. влезе в сила заповед на кмета на община Шумен, проф. Христо Христов, с която се забранява ползването на питейна вода за напояване, поливане на зелени площи, миене на улици, миене на моторни превозни средства, балкони и тераси, пране на килими, пълненето на басейни и др. за неограничено време. Тази заповед е във връзка с изпратено писмо от управителя на „ВиК – Шумен“ ООД Иван Пушкаров.

Проектът за нов водопровод от язовир „Тича“ до Шумен, Търговище и Велики Преслав и строителство на пречиствателна станция за питейни води на стойност 126 млн. лв., финансиран по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“, показа сериозни дефекти само няколко месеца след пускането му в експлоатация. Защо тези значителни публични средства са инвестирани неефективно? Още при поставянето на новите тръби по водопровода с дължина от 22 км имаше сигнали за съмнения в некачествено изпълнение от страна на фирмата строител, но те бяха отхвърлени.

При обхода ни с г-н Минев по водоносното трасе в околностите на Велики Преслав видяхме, че от повечето изходно разпределителни шахти извира вода, която се връща обратно в река Голяма Камчия. На какво се дължи това? Предстои да вземем отговор от „ВиК – Шумен“ ООД! Има подозрение, че разликата в диаметрите на тръбите от стария и новия водопровод, води до допълнителни проблеми. Старата водопреносна система е с тръби с диаметър ф1200 мм, а новата с тръби ф650 мм. Имаме съмнение, че при изготвянето на такъв голям проект и усвояването на толкова голяма сума пари не са взети под внимание съществени моменти при изпълнението, свързани с правилното функциониране на водопровода. Кои са специалистите и инженерите консултанти специализирани в проектиране на водоснабдителни системи? Нека те да предоставят своите становища.

С нас се свърза експерт в сферата на хидроинженерството, който ни предостави няколко неоспорими факта: При свързване на по-широка тръба с по-тясна се получава ограничаване на потока и това води до спад в дебита на водата, особено при нужда от високи водни количества. Както и преходът от по-широка тръба към по-тясна води до покачване на налягането в тръбопровода, което увеличава риска от повреди и напуквания. Разликата в диаметъра тръбопроводите създава условия за задръствания и утаяване на частици, което нарушава нормалната работа на системата и намалява качеството на водата.

ВЕЦ ли са основната причина за липсата на вода?

За да отговорим на този въпрос посетихме ВЕЦ „Моста“ и ВЕЦ „Тича“. Тези две дружества са ползватели на водни обеми от язовира и притежават действащи разрешителни за водовземане. Установихме, както и местни хора ни потвърдиха, че ВЕЦ „Моста“ преработва само разрешения по месечния график минимално допустим екологичен отток в река Голяма Камчия, като от 2022 година не е преработвал водни количества от язовир „Тича“. Вода за ВЕЦ „Тича“ също не е предоставяна вода. С тази констатация се показва, че да твърдим, че основната причина за безводието в градовете и селата от Шуменска и Търговишка област, които се снабдяват с вода от язовир Тича, основна вина имат вецовете е несъстоятелна. Дали причините не са още по-дълбоки?

Констатирахме, че по целия завършен проект в края на 2024 г. на стойност 126 564 455.79 лв. с бенефициент „ВИК-ШУМЕН“ ООД и управляващ орган Министерство на околната среда и водите (https://www.vik-shumen.net/za-potrebitelite/proekt-opos/) в момента се поставят нови въздушни клапани, които се използват за освобождаване на въздух от тръбопроводи, за да се предотвратят образуването на въздушни джобове. Възникват въпроси: Тези „непредвидени“ клапани как ще се платят на фирмите, ремонтиращи трасето? Това за тяхна сметка ли ще бъде? Колко средства са отпуснати от бюджета 3,5 млрд. лв. на Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. за водоснабдяването от язовир Тича? Ще има ли по-стриктен контрол и качествено изпълнение на инфраструктурните проекти?

Успяхме да говорим с ВИК специалист, който има пряк поглед върху цялата водоснабдителна система в Шуменска област. Неговото мнение дава по-различна картина за проблемите свързани с водоснабдяването. А именно, че основната причина са липсата на кадри, тяхното задържане и мотивация. Порочната практика от начина на ползване на обществени поръчки, политически назначения и неправилно ценообразуване, всъщност води до лоша организация на труда и ниска мотивираност от страна на служителите. По този начин няма как да се задържат качествените кадри в сектора и това води до невъзможност да се предостави качествена услуга. Огромните загуби на вода са налице или ако я има тя е с лошо качество, за сметка на това в Шуменска и Търговишка област хората плащат най-скъпата вода в България

Каква е причината за липста на кадри?

Хората не са роботи. За да работят на дадено място те имат нужда от добри условия на труд, да усещат справедливост и да са наясно с мисията на компанията. Да знаят защо стават сутрин и да полагат усилия през целия ден е от ключово значение. Ръководителите имат основна роля в организацията на работата. Като се започне от Министъра на Околната среда и водите и се стигне до последния човек, който върши реалната работата с трактора, с кирката и лопатата.

Отговорът са политически назначения, корупция и шуробаджанащина. Изводите оставяме на вас.

Втората основна причина за безводието е неправилното ценообразуване на водоснабдителните и канализационните услуги от Комисията за енергийно и водно регулиране. Водата, когато е ценова стока, която не се използва ефективно, води до изчерпване на ресурсите. Важно е да се разработят политики за ценообразуване, които да отразяват реалните разходи, но и да предлагат субсидии или други механизми за защита на социално уязвимите групи. Инвестициите в инфраструктура, като модернизиране на водоснабдителните системи и управление на водните ресурси, са от съществено значение, но те трябва да бъдат прозрачни.

Третата основна причина е Законът за обществените поръчки (ЗОП) в България, независимо от режима на управление и контрол, много често е обект на злоупотреби и корупция. Неправилното му прилагане и недостатъчното внимание към механизмите за контрол водят до различни схеми за кражба на обществени средства. Информацията за поръчките обикновено е недостъпна или недостатъчна, което затруднява контролиращите органи и обществеността при следенето на процедурите. Съществуват случаи, при които условията за участие в обществените поръчки са формулирани по такъв начин, че изключват определени кандидати и дават предимство на определени компании. Задкулисни споразумения между участници, които действат в съгласие, водят до манипулация на офертите. Освен това, има случаи, в които компании, спечелили обществена поръчка, предават работата на подизпълнители с ниско качество или без опит, като задържат разликата в цената.

Авариите и неефективният управленски подход са довели до сериозни последици, включително безводие. Обществените средства не са достатъчни за обновяване на остарялата инфраструктура, а непрозрачните обществени поръчки затрудняват поддръжката на водопроводната мрежа и увеличават повредите и течовете.

Не се използват съвременни технологии за мониторинг и управление на водните ресурси. Интелигентните системи за управление на водоснабдяване могат да предотвратят аварии, но тяхното внедряване е недостатъчно. Контролът на водната система е от решаващо значение за осигуряване на достъпа до жизненоважния ресурс – вода.

Сдружение "Родолюбци за България" ще продължи да следи и да информира отблизо ситуацията с водозахранването на трите общини. Ако не се предприемат спешни мерки, България рискува да се превърне в страна с хроничен недостиг на вода, което ще има дългосрочни негативни ефекти върху обществото и икономиката.

Време е да преминем от реактивно към проактивно управление на водните ресурси. Това включва не само ремонти и подмяна на водопреносната мрежа, но и насърчаване на отговорно отношение към водата, образование и най-вече прозрачност в управлението. Инвестициите в модерни технологии и устойчиви практики могат да помогнат за намаляване на загубите и повишаване на ефективността на водоснабдяването.

Време е да действаме решително и да инвестираме в дългосрочни решения, които ще гарантират устойчивото развитие на нашето общество. Нека заедно работим за бъдеще, в което водата е достъпна и чиста за всички.

 Ще сме ви благодарни, ако  подавате сигнали на електронна поща: rodolubcizashumen@gmail.com