Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
От последното видео на Ивелин Михайлов се вижда, че той отново се явява на полиграф по собствено желание, за да отговори на ключови въпроси: присвоявал ли е средства на инвеститорите, облагодетелствал ли се е лично от проекта, укривал ли е имущество или „тайни активи“, използвал ли е политическата си позиция за лична изгода. Формулировката на теста е насочена точно към онова, което критиците му твърдят години наред.
Езерото „Сребърна“ – дом на къдроглавите пеликани и биосферен резерват на ЮНЕСКО – е в бедствено положение заради критично ниско ниво на водата. Водният слой е метър под оптималното, периферните огледала пресъхват, а държавата отново спасява езерото с помпи от Дунав, вместо с дългосрочна политика за реката и климата. Колко още ще разчитаме на аварийни операции, вместо да защитим устойчиво едно от най-ценните природни богатства на България?
България не умира „сама“ – тя бива убивана от политически модел, в който евтината чужда работна ръка става по-важна от собствените й граждани. Докато десетки хиляди работници от трети страни влизат „на конвейер“, милиони българи живеят и работят навън, а държавата вместо да се бори да ги върне, залага на временни мигранти и ниски заплати. Какво означава този модел за българските работници и за бъдещето на страната ни?
Докато „културната война“ ни занимава с обиди и етикети, една трета от парите на НЗОК вече отиват към частни болници, които не са длъжни да правят обществени поръчки и купуват едни и същи лекарства на 10+ пъти по-високи цени. А зад гръмките скандали се подготвя следващият ход – държавните болници да минат през борсата и да се изкупят тихо, парче по парче.
